Случка със смучка

Случка със смучка, и с кучка, естествено.

Надрусана кучка
Направи ми смучка!
Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!”
Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно!
Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка!
Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”.
Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”,
От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)!
Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала,
Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна...
Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка!
Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”.
И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин!
Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително!
После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?!
Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора...
Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса!
В син период си, познавам по смучката...

Във линии общи – това беше случката.